1. Как реши да учиш философия?
За разлика от Юнуз, който е отговорил преди мен тезисно и концептуално на въпросите, аз ще отговоря чрез няколко разказчета. Понеже наскоро Лидия Денкова ми направи комплимент, че съм роден разказвач.
Разбира се, всичко започна в училище, в руската гимназия в Стара Загора и най-важно в това отношение беше влиянието на „другарката” Елена Велкова. Тя преподаваше философските дисциплини и аз й станах любимка още в девети клас, по логика и психология, а да не говорим какъв корифей бях по обществознание, което се учеше в ХІ клас … Ехе-ей!
Но не само тя. Веднъж по химия се разфилософствах за количеството и качеството в съотношението на елементите, структурирани в периодичната таблица на Менделеев и „другарката” Мими Тутова възкликна:
„Ама това е философия! Това не е химия!”
А в девети клас, когато по литература се учеше антична литература, след като „минахме” Омир, Есхил и Софокъл, „другарката” Мара Чобанова ни накара да прочетем „Пирът” на Платон и един час го обсъждахме със съучениците много въодушевено, като толкова се разпалихме, че тя почти не можа да вземе думата от нас. А през същата тази седмица бях прочела и „Федон”, и „Федър”… В този неповторим час, според мен, някои от съучениците ми говориха по-умно и много повече от мен, но след него една от съученичките ми, Красимира, ме изгледа някак втренчено в коридора и ми каза:
„Ти ще станеш нещо голямо! Направо, докато говореше в часа, те видях как ги говориш тези неща след години в Софийския Университет! Ще станеш преподавател на Софийския!”
Това странно признание ме впечатли, още повече, че съучениците ми никак не ме обичаха, защото си мислеха за мен, че съм „чукачка” – това на тогавашния ученически жаргон означаваше зубрачка и бележкарка, която си учи уроците наизуст.
Критичният момент за моето бъдещо следване настъпи, когато трябваше да подредя специалностите от Философски факултет в кандидатстудентските документи. Бях решила, че всъщност искам да следвам психология, но „другарката” Велкова ми повтори около сто пъти „Дима, ти си родена, за да бъдеш философ!”, а и освен това около сто пъти ми каза, че най-добрите университетски преподаватели са професорите в специалност Философия. Нейните кумири бяха проф. Исак Паси, проф. Добрин Спасов и проф. Кирил Василев.
По това време имах и един много добър приятел, според когото бях родена и за психолог, и за философ.
„Само че, ако започнеш да учиш и после да работиш нещо, свързано с психологията, ще задълбаеш прекалено много в себе си и ще започнеш прекалено много да се самонаблюдаваш. По-добре учи философия, за да мислиш не само за себе си, а и за природата, историята…”
И така, станах студентка през октомври 1982 г.
Вече като родител на две деца, които доста се колебаха в каква гимназия да учат след седми клас, убедено мога да кажа, че в много случаи приятелите и съучениците, а в още повече случаи родителите и учителите категорично и несъмнено предопределят нашите избори, направени в ученическа възраст – както за гимназиалното, така и за университетското учене.
Обаче, ако те са се заблудили?
2. Добра идея ли е да учиш философия като бакалавър? Или е по-добре преди да следваш философия да си следвал нещо друго?
Честно казано, ако сега трябваше да избирам и бих могла да избирам, съвсем не съм сигурна, че щях да избера да следвам философия. Може би бих избрала да уча богословие, което, разбира се, изобщо не можеше да се следва в Университета по времето на соца. Може би бих избрала психология… Може би бих потърсила нещо като следване на антропология в чужбина.
Но следването на Философия като бакалавърска специалност е една отлична идея. Само че задължително то трябва да бъде допълнено и от активно изучаване на друго. Например, чужди езици, история, литература, с една дума – някакви хуманитарни занимания; или, с някакви природни и точни науки. Казано със старите термини, ако Философия е първа специалност, задължително трябва да има и втора. Казано с новите термини на глобалната англицизирана терминология – ако Философията е major, нещо друго трябва да се изучава като minor. И задължително, накрая на бакалавърското следване да се знаят поне два чужди езика.
3. Защо би посъветвал ученици да учат философия (дори само като отделни курсове, не непременно като цяла програма)?
Защото философията учи на мислене и на мислене на мисленето. Нито една друга човешка дейност не го прави на такава висота и в такава степен, както философията, макар че има няколко други, които доста се доближават до нея.
4. Можеш ли да ми препоръчаш други философи, на които да задам същите въпроси?
Да, разбира се, макар че те не са философи по университетската си диплома. Никога не съм споделяла предразсъдъка на някои от нашата гилдия, че философ е само този, който има университетско образование по философия. Според мен, интересни и оригинални философи са някои от класическите филолози у нас, на които дължим превода на множество важни текстове на философската класика на български език – като Лидия Денкова, Невена Панова, Анастас Герджиков и Николай Гочев. Също така колеги, които имат университетски дипломи, но се занимават с изкуства, а не с академична дейност – като Явор Гърдев, Петър Дундаков и Стоян Радев.
