1. Как реши да учиш философия?
При мен стана така, че философията ме намери много преди да си дам сметка, че искам да уча това. Първият ми съзнателен досег беше с “Етика” на Спиноза. Тогава бях в плен на идеята да намеря рационална и общовалидна обосновка на вярата, така че този автор формира първите ми усилия за философското й осмисляне. След това се влюбих в Киркегор, а след него – в Кант. Критическата метафизика на Кант, осмислена във виртуалистка перспектива от българския философ Валентин Канавров, продължава живо да ме интересува във философските ми занимания.
2. Добра идея ли е да учиш филофия като бакалавър? Или е по-добре преди да следваш философия да си следвал нещо друго?
Когато аз завърших, излязох директно магистър. Не знам кое е по-добре, зависи какво човек иска да постигне. За мен философията изигра в екзистенциално отношение много ключова роля, даде ми пространство за развихряне, каквото не бях откривал в други области, там намерих себе си в доста висока степен.
3. Защо би посъветвал ученици да учат философия (дори само като отделни курсове, не непременно като цяла програма)?
Не съм сигурен дали по принцип бих препоръчал това на всеки, по-скоро – на определени хора, склонни към самоанализи и екзистенциална рефлексия; на такива, които търсят отговори на метафизични въпроси в дълбочина.
