Tags

, , ,

1. Как реши да учиш философия?

Решението да уча философия, да се посветя за дълго на философията дойде сравнително късно, но някак естествено, защото изучаването на класическата античност е най-“автентичното” навлизане в тази сфера – откъм извора. В гимназията се интересувах много от математика и физика. По-късно също установих, че най-интересните ми събеседници с неподправен философски вкус са физици. И досега чета много популярна литература и виждам връзките на “Елегантната Вселена” с философията, която за мен е красива наука – и не само. Всъщност, както при много хора, в избора ми имаше нещо случайно, нещо необходимо, нещо сериозно и нещо не толкова сериозно: в някакъв момент реших, че животът е твърде кратък, за да се занимавам с която и да била частна сфера. Исках да разбера цялото – сега виждам, че е било наивно, илюзорно, дръзко. Но продължавам да харесвам дръзкото и достойното. Така или иначе философията остава мястото, където намирам красота /не във всяка философия, разбира се/ и мога да продължавам да се шегувам, без това да изглежда професионално неуместно. Като Сизиф си търкалям камъка, защото не допускам да загубя смисъл за себе си. Може би някой ден все пак ще се присъединя към стадото на остарелите философи – които, шегува се Платон, трябва да бъдат оставени да пасат свободно. С годините все повече се връщам към платонизма и все повече си вярвам на това, което веднъж спонтанно предложих като опит за обобщение: Ако светът можеше да говори, щеше да говори като Платон, ако университетът можеше да говори, щеше да говори като Аристотел. Опитвам се обаче още да разбера и Монтен – за това, че философията в никакъв случай не е плашило и е една “вечна радост”. Дали? Да не забравяме все пак, че “философия” в единствено число си остава само едно дълбоко чувство към знанието – а философии много, някои от тях твърде фанатични, нафукано “безпристрастни”, служещи основно за самотерапия на професионално занимаващите се. Моят шанс е да оставам “аматьор” /обичащ/ за философията. Разбира се, в аматьорството също има много рискове, но къде ги няма? Ако трябва да избирам между Бухала и Мечо Пух, ще избера мечето с малко ум.

     И да припомня отговора на Мат Грьонинг, създателя на Симпсън, когато го питат как и защо е завършил философия: “Нали Ницше все пак трябваше да влезе в употреба?”

 2. Добра идея ли е да учиш философия като бакалавър? Или е по-добре преди да следваш философия да си следвал нещо друго?

И да не трябва, не пречи. Отново много зависи от конкретния млад човек, какво го тегли, наясно ли е със собствените си избори. Ако чувства в себе си призвание и продължаващо удоволствие от философията, тя рано или късно ще го намери. Има нещо като талант за философстване – и като всеки талант, той не може да не се прояви, под една или друга форма. За бакалавърската степен въпросът е по-належащ за т.нар. Liberal Arts образование.

 3. Защо би посъветвал ученици да учат философия (дори само като отделни курсове, не непременно като цяла програма)?

Да, струва ми се, че е много важно да учат философия. Въпросът е каква – на каква точно възраст, в кой клас и т.н. Най-трудното нещо е да се поднесе философията леко, увлекателно – това също е талант.

Най-напред на учениците обаче им трябва Гражданско образование.

Advertisement