Tags

, , , ,

1. Как реши да учиш философия?

Имах късмет – във вече далечните 1988-1989 г. – в гимназията да ми преподават младите тогава университетски философи: Здравко Попов и Христо Тодоров. Те ме запалиха. Видя ми се важно и интересно, макар тогава да нямах намерение да ставам професионален философ. Просто реших, че философията като широко и базисно образование ще ми позволи да бъда по-добър в други сфери, за които мечтаех (с една типична и романтична наивност тогава исках да ставам писател). Едва по-късно – през време на следването ми – интересът ми се концентрира върху съвременната философия като възможност да очертая собствен изследователски проект, та така полека станах преподавател, издател и т.н. – все на философия…
2. Добра идея ли е да учиш филофия като бакалавър? Или е по-добре преди да следваш философия да си следвал нещо друго?
Добра идея е да учиш философия именно като бакалавър – защото, както каза един бивш мой студент, който сега е високопоставен мениджър в М-тел: “Ако си преминал през Кант, после нищо не може да те затрудни!”. Едва ли има друга дисциплина, която така да развива мисленето, при това в много широк диапазон от културни и теоретични контексти. Разбира се, другото също е съвсем възможно и хубаво – първо да учиш тясна специалност, а след това да се захванеш с философия. Този втори път обаче обикновено го извървяват хора, които после повече или по-малко се професионализират като философи – там си намират призванието и си търсят работа в практически термини. По-важно обаче ми се вижда да показваме ценността на философското образование като базисно изграждане, след което човек има свободата и по-широките способности да се справи с всеки занаят.
3. Защо би посъветвал ученици да учат философия (дори само като отделни курсове, не непременно като цяла програма)?

Защото е интересно и защото е предизвикателство, с което човек може да се гордее, след като се е справил.

Advertisement