Ангел Грънчаров 2

Tags

,

С какво си вадиш хляба в момента? Можеш ли накратко да опишеш работата си?
Преподавател съм по философия. Обучавам учениците в една гимназия на философия. Покрай това основно мое занимание е писането. Голямо внимание също отделям и на издателската си дейност: главен редактор съм на философското списание ИДЕИ. Списание ИДЕИ е списание, работещо за духовното, за личностното израстване преди всичко на младите (но не само). Също така издавам и вестник ГРАЖДАНИНЪ. Това пък е един вестник, който работи за гражданското образование преди всичко на младите хора (но не само). Ръководител съм и на основания от мен през 1994 година частен Център за развитие на личността HUMANUS. Изобщо, както се вижда, работя интензивно, не съм безделник.:-) Обичам да работя, работата сякаш осмисля и дава жизнен тонус на дните ми.
Какво харесваш в тази работа?
Най-много харесвам работата си за това, че тя ми дава възможността да съм полезен. Така поне си мисля, тази е моята задача. Не мога да си представя положение нищо да не правя. Когато човек има философската настройка, даже и когато нищо не прави (примерно, гледа телевизия), пак работи: понеже се вълнува, да речем, възмущава се заради глупостите, с които го занимават, реагира, проявява отношение. А след това аз скачам като ужилен и почвам да пиша коментар за блога си. Тъй че, изглежда, съм станал нещо като “работохолик”. Не зная дали е хубаво това. Понеже не зная какво е, то значи, че с тия мои думи не се и хваля…
Какво не харесваш в тази работа?
Ако не харесвах нещо в разнообразните си занимания, нямаше да се отдавам всецело на тях. Или щях да променя нещо в начина, по който се занимавах. Най-трудоемко, така да се рече, е все пак главното, което правя, и което невероятно ме импулсира и обогатява: именно всекидневното общуване с младите хора, съдействието, което се опитвам да им оказвам за тяхното личностно, духовно развитие и обогатяване. Трудна, изтощаваща, нелека, ала и крайно благодатна, въпреки че често е сякаш съвсем неблагодарна, е работата на съвременния учител (преподавател) по философия – стига той наистина да се отнася към работата си като към свое основно жизнено дело. Както аз се стремя да се отнасям към работата си. Тази поне е моята амбиция. Работя с детинско увлечение, всецело се отдавам на работата си. Че е така показва поне това, че за последните години разработих, написах и издадох цяла една поредица от учебни помагала за всички до един предмети, които се изучават в т.н. “философски цикъл” в нашите гимназии. Стремя се да прилагам в работата си едновременно както класически, така и съвсем модерни методи на обучение по философия. Вдъхновяваща е тази работа за мен, въпреки че не е лека. Но я харесвам, няма как да е иначе: явно такава ми е била съдбата. А на съдбата си, независимо дали е тежка или лека, трябва да сме благодарни.
За каква друга работа са ти плащали?
Е, аз съм свикнал да работя почти съвсем за без пари. За пари почти не мисля, щото съм разбрал във вече некъсия си живот, че парите имат свойството да бягат от мен. пък и аз не ги гоня много-много. Хегел навремето, като се пазарил относно заплатата си на професор по философия в един университет, и протестирал, че е толкова “хилава”, се заканил в бъдещата си логика да проучи интересния въпрос: дали пък предикатът “хилавост” не е същностен, необходим предикат на предмета “заплата на философ”? Но да не се разпростирам по този въпрос. Иначе навремето съм получавал пари като редактор на книги, като “книготърговец” (работил съм и това, примерно, бях наел за известно време един павилион за продажба на книги, намиращ се до Централна поща на Главната улица на Пловдив), също така на младини съм работил и получавал пари (надница) като косач (ръчно) на ливади на село. Да, и като писач по вестниците навремето съм получавал пари (хонорари). Работил съм и работя като консултант, преди години като психологически консултант, а напоследък опитвам да се изявявам и като философски консултант, т.е. опитвам се да се изявявам в такава новост, каквато е философското консултиране. Изненадващо е, че имам клиенти в тази област, и то дори у нас, тук, в България.
С какво се занимаваш, когато не си на работа?
За жалост, не мога да си представя какво е това да съм без работа. Може би без работа съм когато шофирам колота си, пътувайки за родното ми градче Долна баня? Но и шофирането е работа. Е, ако, примерно, четенето на книга за мен не е работа (дали обаче е така? май не е?!), значи когато не съм на работа, обичам да чета книги. Да го кажем така: когато чета романи, когато чета художествена литература, а това много го обичам, тогава това четене за мен не е работа, а когато чета философски книги, тогава е работа. Аз с тази работа май на всички омръзнах? Да, ама въпросите Ви са такива…
Какво работят философите и класиците, които познаваш?
Живите философи, които познавам – и които още не са станали класици – работят горе-долу същото, което и аз. Преподават философия, мислят, разговарят за философия, четат, пишат – това предимно работим ние, философите. Ако под “класици” разбирате хора с някакво класическо образование – щото на мен тази дума ми звучи като “класици на марксизма-ленинизма”, а тези последните са мъртви, т.е. нищо не работят; ако не вземем предвид това, че дори и не работейки, те пак вредят на човечеството! – то такива, за жалост, не познавам. Не мога да си представя какво би било “класическото образование” в съвременни условия. Латински език ли да учат, специалисти по латински език ли да искат да станат, това ли е “класическо образование”? Ако пък разбираме израза “класик” по-разширително, тогава работата съвсем се усложнява, но за да не досаждам повече, нека да спра дотук.
С какво философското (класическото) образование ти е било полезно в работата?
Интересен въпрос. Образованието хем помага, хем пречи в по-нататъшните професионални изяви, ако приемем, че заниманията с философия са нещо като професия. Но те в същината са нещо много повече. Вероятно много ми помогнало моето образование за това, което все пак работя или правя, но сега, като се замислям по този въпрос, откривам и осъзнавам, че е твърде важно как именно човек се е образовал по време на обучението си по философия. Съдбовно значение за бъдещето на философа има това как именно се е образовал. Щото е възможно да има и неверно, дефектно, поставено на погрешни основи образование. И тогава вместо мислещ и търсещ истината човек, сиреч, философ, да се роди, да речем, примерно, един… самоуверен папагал! Който бълва чужди мисли и се опитва да ни излъже, че са негови. Или друга жалка картинка да се появи: грандоман-дилетант. Всичко е възможно. Важни и тук са някакви фини дозировки. Рецепта и формула не може да се изнамери. Иска се интуитивно напипване – и късмет. Много е важно на какви учители (и професори) сме попаднали. Изглежда е направо съдбовно това. Знам ли? А може и е най-важно с каква душа разполагаме по рождение. Не знам. Сложни въпроси са това. Трябва да се изследват. Трябва много да се мисли. Така не мога да отговоря.
А в живота извън работата?
Огромно влияние за живота ми извън работата има това, че съм по образование философ. Прочее, да кажа нещо любопитно, случило се днес. Една дама публично ме обвини, че съм си бил присвоявал незаконно прозвището “философ”, това прозвище било нещо като “титла”, докато всъщност съм бил “най-обикновен учител по философия”! Но тази дама, пък и други мои критици, с които така се забавлявам да ги дразня непрекъснато, едва ли ще разбере някога, че най-много я дразни тъкмо това, че към всичко в живота си се отнасям съвсем философски, т.е. крайно провокиращо и дори дразнещо. Философът дразни постоянно другите, нефилософски отнасящите се към нещата от живота си. Да дразни – тази е мисията на автентичния философ според мен.
Ако един философ не умее да дразни, и то истински, сиреч, вбесяващо, е доста подозрително дали изобщо е философ, т.е. дали заслужава такова едно задължаващо прозвище. На мен, кой знае защо, добре ми се удава да дразня и вбесявам разни хора, което е добър признак за философичност – поне според мен. Ето, Сократ така хубаво е умеел да дразни, че вбесените от него са го дали дори на съд и са му издействали цяла една смъртна присъда! Която при това е била изпълнена! Това все нещо трябва да ни говори относно това с какво сме дръзнали да се занимаваме всички ония, които не се свеним да се кичим с “титлата” философ…

Явор Гърдев 2

Tags

,

С какво си вадиш хляба в момента? Можеш ли накратко да опишеш работата си?
Правя театър и доста по-рядко – кино.
Какво харесваш в тази работа?

Държи ме в творческо напрежение, респективно – в добър жизнен тонус. Освен това е единствената работа на света, в която откривам някакъв смисъл.

Какво не харесваш в тази работа?

Не предполага абсолютно никакво свободно време. Абсолютно никакво.

За каква друга работа са ти плащали?

За актьорство (в няколко редки случая) и за авторство на текстове.

С какво се занимаваш, когато не си на работа?

С работа.

Какво работят философите и класиците, които познаваш?

Композитори, брокери и образователи.

С какво философското / класическото образование ти е било полезно в работата?

С логическата подреденост на мисленето, т.е. с културата на мисленето. Също така с възможността за ускорено вникване в хуманната проблематика.

А в живота извън работата?

Обременява ме с по-голямо количество скрупули от тези на средния гражданин.

Константин Янакиев

Tags

, , , ,

1. Как реши да учиш философия?

Мисля, че стана така заради едно противоречие. Смятах, че съм по-способен в хуманитарните науки, но представата ми за наука идваше от естествените науки и математиката. (Не е ли така с почти всички? Какво си представяте, когато чуете думата „учен”?) Струваше ми се, че в часовете по български език и литература само „се разтягат локуми”, а историята ми изглеждаше скучен низ от факти и дати. Философията, напротив, беше в моите очи наука, която доказва подобно на математиката, но без числа и чертежи. И какво доказва! Какво е добро и зло, какъв път да следва човек! Как да пропусна такъв шанс!

Лъгал съм се. Философията е много по-различна от естествените науки и математиката.  Например, едно математическо доказателство съдържа всичко, което е нужно, за да бъде разбрано. Философията е по-скоро като романите. Едно десетгодишно дете не би разбрало „Ана Каренина”, защото му липсва нещо, което е извън романа – опит с нещата, които се описват там.

Едно нещо е сигурно. Избирайки философията, изобщо не съм мислил за кариера и жизнен стандарт.

2. Добра идея ли е да учиш философия като бакалавър? Или е по-добре преди да следваш философия да си следвал нещо друго?

Във връзка с отговора ми на предишния въпрос, наистина е хубаво, когато се занимаваш с философия, да си стъпил на някаква почва извън тази специалност. Да познаваш нещо, което придава смисъл на философските абстракции. Иначе философията става безсъдържателна. Например „онтологическата разлика” става нещо ужасно важно, защото Хайдегер много държи на нея. Или научният реализъм – защото толкова много се пише по въпроса. Освен това философията е по-скоро за душата, а трябва човек да има и поминък.

Само че бакалавър, който е завършил някаква друг специалност, най-вероятно ще иска да продължи в магистърска програма по същата специалност. Може би решението е да се изучават успоредно философия и нещо друго?  Един мой студент навремето следваше едновременно и физика (или учеше философия покрай физиката?). Сега е астрофизик.

3. Защо би посъветвал ученици да учат философия (дори само като отделни курсове, не непременно като цяла програма)?

Да, бих ги посъветвал. Защото философията помага да се постави въпросът за смисъла. Всяка работа си има догми – неща, които трябва просто да приемем, за да не се налага сами да изобретяваме колелото. Философията също не дава рационално доказателство на тези догми. Тяхното основание е, че позволяват напредъка на самата специална област, в която са възприети. Но философия е да се пита за смисъла на тези догми. И да се осъзнае, че те не са неотменни. Ако науката е дисциплина, философията е свобода. Само че свободата без дисциплина е блуждаене без посока.

 

Стефан Иванов

Tags

, , , ,

1. Как реши да учиш философия?

Благодарен съм за това на двама учители във Френската гимназия в София – Николай Колев и Росица Нанкова, които по прекрасен начин развиха моето любопитство в тази посока, а и в много други. Жизненоважно е да има преподаватели, които да те запалят, да ти покажат, че не, това не е скучна и глупава материя, напротив, интересна е и има полза от нея, защото, според мен поне е вярно, че от философията можеш да се възползваш всячески и всекидневно. Влязох в специалността от Олимпиада по философия, което ми донесе определено облекчение, защото никога не съм можел да зубря, да уча наизуст или да пиша неща, които не съм премислил лично и през себе си. Ако не беше Олимпиадата, може би щеше да се случи друго, кой знае.

2. Добра идея ли е да учиш филофия като бакалавър? Или е по-добре преди да следваш философия да си следвал нещо друго?

Мисля, че философията дава прекрасна представа за историята на човешките идеи и в тази логика помага да мислиш в друг по-широк хоризонт и в по-свободно пространство, без значение дали след като завършиш като бакалавър ще се занимаваш с нещо далеч от философията. В един идеален случай философското образование приучва на учудване спрямо света, желание той да се види, осмисли и разбере, а спрямо общуването с хората може да развие умения за емпатия и диалог, които за мен са едни от най-ценните възможни качества.

3. Защо би посъветвал ученици да учат философия (дори само като отделни курсове, не непременно като цяла програма)?

Защото може да им помогне допълнително да развият един тип мислене, който да ги направи малко по-самостоятелни и свободни и да им позволи да бъдат повече себе си в света, в който се налага да живеят.

Петър Дундаков

Tags

, , , ,

1. Как реши да учиш философия?

Решението ми да уча философия  дойде по-скоро интуитивно. След уволнението ми от редовете на Българската Народна Армия през 1990, бях приет да уча история в Софийския университет. След първата година, с цялото ми уважение към историята и историческия факултет прецених, че тази специалност не е за мен. Реших да се преместя. Огледах се наоколо в границите на Софийския университет и единствената специалност която ми се стори интересна беше философия. Интуитивно чувствах, че философията ще ми даде повече дълбочина и свобода. Прехвърлих се, като започнах философското си образование отново от първи курс .

2. Добра идея ли е да учиш филофия като бакалавър? Или е по-добре преди да следваш философия да си следвал нещо друго?

В хронологията на моите образования философията дойде като първо. Впоследствие, години по-късно  завърших  и Композиция в Ротердамската музикална академия.  Писането на музика е това, с което се занимавам и по настоящем. За мен философията отвори пространство, което подготви и донякъде  инспирира писането на музика. Даде ми  разбиране, в което музиката се превърна в търсене и пътешествие. Даде ми възможността на композирането.

3. Защо би посъветвал ученици да учат философия (дори само като отделни курсове, не непременно като цяла програма)?

Бих посъветвал всеки,  който иска да разшири границите на своя свят и разбиране да се занимава с философия.

Димитър Вацов

Tags

, , , ,

1. Как реши да учиш философия?

Имах късмет – във вече далечните 1988-1989 г. – в гимназията да ми преподават младите тогава университетски философи: Здравко Попов и Христо Тодоров. Те ме запалиха. Видя ми се важно и интересно, макар тогава да нямах намерение да ставам професионален философ. Просто реших, че философията като широко и базисно образование ще ми позволи да бъда по-добър в други сфери, за които мечтаех (с една типична и романтична наивност тогава исках да ставам писател). Едва по-късно – през време на следването ми – интересът ми се концентрира върху съвременната философия като възможност да очертая собствен изследователски проект, та така полека станах преподавател, издател и т.н. – все на философия…
2. Добра идея ли е да учиш филофия като бакалавър? Или е по-добре преди да следваш философия да си следвал нещо друго?
Добра идея е да учиш философия именно като бакалавър – защото, както каза един бивш мой студент, който сега е високопоставен мениджър в М-тел: “Ако си преминал през Кант, после нищо не може да те затрудни!”. Едва ли има друга дисциплина, която така да развива мисленето, при това в много широк диапазон от културни и теоретични контексти. Разбира се, другото също е съвсем възможно и хубаво – първо да учиш тясна специалност, а след това да се захванеш с философия. Този втори път обаче обикновено го извървяват хора, които после повече или по-малко се професионализират като философи – там си намират призванието и си търсят работа в практически термини. По-важно обаче ми се вижда да показваме ценността на философското образование като базисно изграждане, след което човек има свободата и по-широките способности да се справи с всеки занаят.
3. Защо би посъветвал ученици да учат философия (дори само като отделни курсове, не непременно като цяла програма)?

Защото е интересно и защото е предизвикателство, с което човек може да се гордее, след като се е справил.

Явор Гърдев

Tags

, , , ,

1. Как реши да учиш философия?

От дете ме влудяваше проблемът с безкрайността и нейната непредставимост. Не намерих нищо по-адекватно, което да ме занимава с този проблем. Може би физика, казвах си, но в онзи момент точните науки ме отчайваха с непостижимостта си. Тогава бях хуманитар-хедонист и не бих си причинил подобни мъки. Известна инерция ми даде и това, че спечелих националната ученическа олимпиада по философия, което вече си беше нещо като знак от съдбата. Тогава много сериозно се оглеждах за знаци от съдбата. Между другото, философията ми даде много, но не ми помогна особено: проблемът с безкрайността и нейната непредставимост все още ме влудява.

2. Добра идея ли е да учиш филофия като бакалавър? Или е по-добре преди да следваш философия да си следвал нещо друго?

Нямам представа. Доколкото си спомням, по мое време такава дилема нямаше. Имаше само магистратура. И изобщо, ако заниманието с философия е близко на душата и ума, какво значение има институционалната форма на обучение?

Така или иначе преки практически перспективи от тези занимания не възникват. Това е добре да се знае. Но пък и предразположенията на ума са сериозен залог и си струва да се отстояват.

3. Защо би посъветвал ученици да учат философия (дори само като отделни курсове, не непременно като цяла програма)?

От чисто егоистични подбуди: за да има и други като мен в света. Това би ме направило по-малко самотен в него.

Евгени Митев

Tags

, , , ,

Казвам се Евгени Митев, завършил съм философия в СУ, занимавам се с реклама и маркетинг, а също така развивам проект за социално предприемачество наречен “Мрежа Хлебни Къщи”.

1. Как реши да учиш философия?

Първоначално се готвех да кандидатствам в Художествената Академия, защото рисувах добре, но месец преди изпитите изпаднах в стрес и изгубих вдъхновение, ръката ми стана несигурна, картините ми не се получаваха и реших да се откажа. Казах си, че не мога да творя по задължение и трябва да сменя посоката. Така реших да кандидатствам нещо друго, в което се справях добре – специалност “философия”. Записах се на интензивен кандидат-студентски курс и за кратък период “ударно” изслушах лекции от почти всички преподаватели от специалност Философия в Софийския Университет, преминавайки набързо през огромни исторически периоди и съзвездия от имена и трактати. В следствие на тази “ударна доза” философия в мен възникнаха множество “философски” преживявания, въпроси, впечатления, размисли и картини, които силно ме завладяха и ентусиазираха. Така изкарах почти отлични оценки на изпита и от света на визуалното и графичното се озовах в света на текстовете и абстракциите. Години по-късно започнах работа в рекламна агенция и така в крайна сметка успях да съчетая в едно тези две направления.

2. Добра идея ли е да учиш философия като бакалавър? Или е по-добре преди да следваш философия да си следвал нещо друго?

От личен опит мога да кажа, че не е добра идея да учиш философия като бакалавър, ако си твърде млад. За мен беше твърде рано да уча философия на 18 години, при все че ми беше интересно. Считам, че не бива да се учи тази сериозна дисциплина във възрастовата граница между 18 и 25 години, освен ако наистина не става въпрос за безспорен талант и афинитет. Далеч по-подходящи ми се струват магистърските програми по философия, както и различните възможности за специализации в чужбина и интердисциплинарни проекти включващи философска проблематика и подходи. Ученето на философия следва да е рационален и осъзнат избор.

3. Защо би посъветвал ученици да учат философия (дори само като отделни курсове, не непременно като цяла програма)?

Заради уменията, които ще придобият и които биха могли да им бъдат полезни в широк спектър от професии. На запад има практически дисциплини основани на философията като “Критическо мислене”, “Аргументация” и “Публична реч”, които ми се струват адекватни на съвременната ситуация и е добре да бъдат въведени и у нас.

Лидия Денкова

Tags

, , , ,

1. Как реши да учиш философия?

Решението да уча философия, да се посветя за дълго на философията дойде сравнително късно, но някак естествено, защото изучаването на класическата античност е най-“автентичното” навлизане в тази сфера – откъм извора. В гимназията се интересувах много от математика и физика. По-късно също установих, че най-интересните ми събеседници с неподправен философски вкус са физици. И досега чета много популярна литература и виждам връзките на “Елегантната Вселена” с философията, която за мен е красива наука – и не само. Всъщност, както при много хора, в избора ми имаше нещо случайно, нещо необходимо, нещо сериозно и нещо не толкова сериозно: в някакъв момент реших, че животът е твърде кратък, за да се занимавам с която и да била частна сфера. Исках да разбера цялото – сега виждам, че е било наивно, илюзорно, дръзко. Но продължавам да харесвам дръзкото и достойното. Така или иначе философията остава мястото, където намирам красота /не във всяка философия, разбира се/ и мога да продължавам да се шегувам, без това да изглежда професионално неуместно. Като Сизиф си търкалям камъка, защото не допускам да загубя смисъл за себе си. Може би някой ден все пак ще се присъединя към стадото на остарелите философи – които, шегува се Платон, трябва да бъдат оставени да пасат свободно. С годините все повече се връщам към платонизма и все повече си вярвам на това, което веднъж спонтанно предложих като опит за обобщение: Ако светът можеше да говори, щеше да говори като Платон, ако университетът можеше да говори, щеше да говори като Аристотел. Опитвам се обаче още да разбера и Монтен – за това, че философията в никакъв случай не е плашило и е една “вечна радост”. Дали? Да не забравяме все пак, че “философия” в единствено число си остава само едно дълбоко чувство към знанието – а философии много, някои от тях твърде фанатични, нафукано “безпристрастни”, служещи основно за самотерапия на професионално занимаващите се. Моят шанс е да оставам “аматьор” /обичащ/ за философията. Разбира се, в аматьорството също има много рискове, но къде ги няма? Ако трябва да избирам между Бухала и Мечо Пух, ще избера мечето с малко ум.

     И да припомня отговора на Мат Грьонинг, създателя на Симпсън, когато го питат как и защо е завършил философия: “Нали Ницше все пак трябваше да влезе в употреба?”

 2. Добра идея ли е да учиш философия като бакалавър? Или е по-добре преди да следваш философия да си следвал нещо друго?

И да не трябва, не пречи. Отново много зависи от конкретния млад човек, какво го тегли, наясно ли е със собствените си избори. Ако чувства в себе си призвание и продължаващо удоволствие от философията, тя рано или късно ще го намери. Има нещо като талант за философстване – и като всеки талант, той не може да не се прояви, под една или друга форма. За бакалавърската степен въпросът е по-належащ за т.нар. Liberal Arts образование.

 3. Защо би посъветвал ученици да учат философия (дори само като отделни курсове, не непременно като цяла програма)?

Да, струва ми се, че е много важно да учат философия. Въпросът е каква – на каква точно възраст, в кой клас и т.н. Най-трудното нещо е да се поднесе философията леко, увлекателно – това също е талант.

Най-напред на учениците обаче им трябва Гражданско образование.

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

Join 287 other followers